Никога не знаеш от къде и как ще ти хрумне идея за картина. Идеите са навсякъде около нас. Реших да избера и да разкажа историята на тази картина защото очакваме снега. Преди около 6 години се срещнах с моя приятелка и колежка Нина Донковска (която е Софиянка но избира да живее в едно малко селце близо до Троян) Бях изненадана от решението и да напусне София и да отиде да живее в някакво си село и то Дълбок Дол. Тя ме покани на гости. Приех поканата и от любопитство. Какво ли ще е това място заради което да изоставиш големия град и всичките му възможности? Когато пристигнах в селото разбрах, че греша. Къщата в която живеят със съпруга си (и той художник) е на около 100 години. Стара Българска къща!!! Бях повече от впечатлена, стаите уютни, с малки прозорчета . А като погледнеш през тях виждаш, като нарисувана картина, малки къщи накацали по отсрещния баир. Седях и се наслаждавах на картината „прозорец” Отнесох я със себе си в София. Нарисувах няколко варианта. Защото исках да „отворя един друг прозорец” на стаята в панелното си жилище. Прозорец, който да гледа към една друга реалност. Реших да направя реплика на картината на Златю Бояджиев ”Свадба”. Така се появи тази картина. След това ми хрумна да направя цикъл от картини и даже направих и изложба „ Прозорецът”
]]>
Доказано е, че всеки образ и картина която виждаме и и обръщаме внимание се запечатва някъде в нашето подсъзнание и понякога се появява много ненадейно без дори да си мислим точно за това. Решавайки да разкажа историята на „Крилете на любовта“ се разрових в архива си от скици и открих как тази идея се развивала през годините. Когато нещо направено от някой друг ми
Марк Шагал
харесва преминавайки през мене, то придобива съвсем друга форма.Не може да се говори за плагиатство. Понякога даже няма нищо общо с първоизточника на идеята. Става въпрос за моята интерпретация на „Картината с летящите хора” на Шагал, и моята „На крилете на любовта”.Тази картина е вдъхновена от музиката на композитора Герги Анндреев, която той написа за спектакъла на Нешка Робева „Легендата”. Слушах музиката и рисувах. Исках да нарисувам любовта,
92 год
веселбата и всичко което е живота. Едни работят други се веселят, а трети гледат как другите живеят. В картината даже има и гробище, и то е част от живота. Освен това в нея има и много детайли от филма „Циганско време” на моя любим режисьор Емир Костурица. Неговите филми са останали в съзнанието ми като една невероятна поезия и гротеска
94 год
едновременно.Все наши си Балкански истории. Винаги се зачудвам на неговото майсторство да види красотата във всяко нещои да направи поезия от „циганията“. Не мога да забравя воала, който лети и музиката която доразказва чувствата. И на края бялата птица, като символ на душата на главния герой и неговата мечта. Тези образи така
96 год
са се запечатали в съзнанието ми, че когато започнах тази картина те се появиха съвсем естествено. Наслагване на образи във времето. Откривам една повтаряемост. Първите скици по т темата за летящите хора са от 91-92 год., след това са от 94 год. , после 96 год. и
96 год
картината 2002 год.
]]>