Блогът на Виржиния Стоянова

Винаги съм изразявала чувствата си и мислите си на платното, с цвят и линия. Резултатът е картината. Решавайки да разкажа историята на картините се връщам години назад и се опитвам да дам словесен израз на идеите и мотивите си да нарисувам картина. Както вече разбрахте останах без академия, без обучение и учители,  които да ме напътстват  пряко в работата ми. Но за това пък имах много албуми на големите майстори, и се учех от тях. Разглеждайки картините на импресионистите ми е правело впечатление и съм се зачудвала как от толкова обикновено неща на пръв поглед могат да направят толкова хубава картина? (още…)

И както споменах в предишния материал не бях приета в Художествената Академия. Годината е 1987! Реших, че ще съм художник и без диплома. Защото знаех, че рисуването и творчеството са  част от моята същност. С диплома или без диплома, за мен  рисуването и живописта са най приятното нещо на света. А от кого ще се уча? От най добрите, разбира се!  От  Импресионистите! Така Реноар, Мане, Дега, Синяк, Гоген,  Ван Гог  и Пикасо станаха мои учители. (още…)

Решавайки да разкажа историята на картините си, се връщам назад във времето  когато реших да се занимавам с живопис. Беше 1984 г, но не по Джорж  Оруел. Моя личен протест срещу системата и политиката по онова време се изразяваше в това което гледах и слушах. Бях много редовен посетител на филмотечното кино.   Любимите ми режисьори бяха Хичкок, Фелини,  с неговият “ Сладък живот“  „Пътят“ и  „Амаркорд“ , Пиер Пауло Пазолини и неговия скандален „Декамерон“ и забраненото тогава „Евангелие по Матея“, Тери Гилиъм и „1984″ по Дж. Оруел. А музиката и филма на Пинк Флойд  „Тухла в стената“ съм го гледала поне 100 пъти. Както много млади хора така и аз реших да опитам късмета си в Художествената Академия. (още…)

Кажи ми птиче

Тази картина е плод на същата грешка. Ателието ми беше в къща с дворче в квартал Лозенец точно срещу служебния вход на Японския хотел. Квартала  беше много тих и спокоен с усещане за село, защото съседа ни имаше в двора си едно малко японско петле което ме будеше рано сутрин. Къщата имаше малко дворче с много цветя дървета и голяма асма. Сутрин отварях прозореца и  рисувах на отворен прозорец, а птиците кацаха и пееха по клоните на люляковото дърво. Сякаш искаха да ми кажат нещо. Така ми хрумна да нарисувам тази картина.

Орфей

Днес ще разкажа историята на картината „Орфей” Преди 19 години художниците нямаха такива екстри както сега.Не можеше да си купиш готово грундирано платно за живопис и да започнеш да работиш веднага. Имаше си една дълга процедура, която траеше поне една седмица, затова се приготвяха поне 10 или 20 платна  за да има за по дълго време. Първо си поръчваш на дърводелец под рамките, купуваш си платно лен, опъваш го с пирончета и чук върху под рамките. Междувременно се забърква по специална рецепта смес, която се нарича грунд. Той се приготвя от цинквайс, винервайс, специално масло, яйца, понякога и боза. Бърка се в определена посока, докато го бъркаш му баеш , то си е  цял ритуал. След което се нанася върху платното в определена посока, след това в друга и така процедурата се повтаря 7 или 8 пъти. Защо разказвам всичко това? (още…)

Историята на тази картина е пряко свързана с предишната картинана на която в долния ляв ъгъл можете да видите тикви.   Както вече разказах,  реших да се разхождам из това селце,  за да се потопя изцяло в атмосферата на това красиво място. От време на време правих снимки и драсвах по някоя скица за удоволствие. Вървейки по една тясна уличка виждам на покрива на един гараж, който е на нивото на улицата струпана камара от тикви. О, какви тикви!!!!! Възкликнах аз, а бабата която беше съвсем наблизо  каза, ако знаеш какви тиквеници правя от тях!  (още…)

Каква е историята на тази картина? Kазва се празник в Родопите.  Мой колега и приятел от Кърджали ме покани да участвам в пленер, който той организира. Какво представлява пленера? Това е организирано събиране на много художници, където те живеят, рисуват и се веселят заедно. Всеки автор оставя по няколко картини на организаторите на това събитие, с поред предварителната им  уговорка. Всички са доволни. За художниците си е купон и голяма веселба, ако се съберат съмишленици на маса и в рисуването. А организаторите след пленера имат много картини. Пленера   се провеждаше на границата Маказа в Родопите. Всички бяха във възторг от красотата. Повечето ми колеги, толкова бяха вдъхновени, че рисуваха в несвяст. Всеки ден ни водиха на различни места. Накъдето и да се обърнех виждах картини. В такива моменти ми е трудно да избера какво да правя. Толкова ми харесва това, което виждам, че ме сърбят ръцете за рисуване, от друга страна ми се иска само да съзерцавам и да наслаждавам на гледката. Накрая реших! НИКАКВА РАБОТА, НИКАКВИ КАРТИНИ! (още…)

Започвам с картината „Танца на кукерите”. Пролетта на `98 година мой колега и приятел ми разказа за кукерските празници „Песпонеделник”, които се провеждат в Широка Лъка. Без много да мисля тръгнах на там с мой приятел. София – Пловдив, Пловдив – Пампорово, до тук добре, а от там нататък никакъв транспорт до Широка Лъка. Тръгнахме пеша, никакви коли не минаваха. Вървейки бавно по пътя можех да се потопя в тишината и да слушам вятъра, птиците, шума на реката, която лъкатуши покрай шосето. Огромните борове ме изпълваха с невероятно чувство на възторг и радост. Вървейки пеша няколко часа имах възможност изцяло да се потопя в атмосферата на това чудно красиво място. Стигнахме до с. Широка Лъка. Празникът беше започнал. На мегдана вече се вихриха кукерите, накичени с огромни звънци, повечето бяха с конусовидни маски и червени мечове. Те подскачаха в ритъм, имах чувството, че шума от звънците им ще събори малките бели къщурки. Музиката, гайдите, хората на мегдана, цветовете на носиите се запечатаха в мен. Когато се прибрах в София имах голямо платно и реших да нарисувам впечатленията си – ритъма, цветовете, хлопките червените мечове. Драснах една скица като бегъл ориентир и смело, на един дъх нарисувах тази картина. Показвам и втори вариант. Единадесет години по късно тя продължава да ми харесва, защото много точно съм пресъздала усещането ми за този празник.

танц

Познавам много добри художници, но да ви призная не познавам художници, които да имат блог и пишат.Това е така, защото те се изразяват много по добре на платното с линия, форма и цвят. За мен самата е много голямо предизвикателство. Дълго мислех  какво ще ви бъде интересно да прочетете в един художнически сайт. Накрая реших, че за вас ще е много любопитно да надникнете не просто в ателието, но в най-личното пространство на художника. В „кухнята”. Кое провокира художника и защо? Какво вижда? Как се раждат картините? Каква е мъката на художника? Какво го вълнува и защо? Това са нещата, които винаги остават скрити зад завесата. Публиката вижда и оценява крайния резултат – картината. Някои хора я харесват други не. Когато рисува картината художника, не се интересува от това дали тя ще се хареса или не. За него, най интересно и вълнуващо разрешаването на творческите задачи, които си поставя, изненадата и вълнението от творческия процес. Той излива емоциите, настроението, душата си върху платното. Как се случва това и каква е химията на този процес аз не знам, а завършването на картината е като слагането на точка на този процес. Край и всичко е готово! Художника се излага в буквалния и преносния смисъл на тази дума. (още…)

Колкото и банално да звучи думата „стрес“, всеки от нас страда от последиците от натоварения начин на живот. Днешният човек е подложен много повече на стрес в сравнение с човека преди няколко десетилетия, въпреки че притежава ме много повече удобства и животът ми е улеснен във всяко едно отношение. Само помислете, почти всеки има кола, мобилен телефон, автоматична пералня, миялна машина, микровълнова печка, и какво ли още не. И въпреки това сме заети повече от всякога. Ежедневието ни е натоварено, динамично и напрегнато. Това не е ли парадокс? Изследванията сочат, че младите са подложени на много повече стрес в сравнение с възрастните. Проблемите в семейството, работата, финансови, емоционални и ред други проблеми водят до негативни емоции и стрес. Нормално е да имаме проблеми и да изживеем стрес, няма живот без трудности. Но когато стресът се превърне в част от живота ни и стане част от нашата същност, тогава той започва да влияе негативно върху физическото и емоционалното ни състояние. Статистиката показва, че над 13 на сто от българите годишно се оплакват от тревожни разстройства на психиката. В Белгия например този процент е около 6, а в Германия и Италия – около 5 на сто. Страховете, напрежението, негативната информация, която ни залива отвсякъде е станала част от ежедневието ни, всичко това задълбочава още повече стреса и депресията. Как можем да направим и да се противопоставим на тези състояния?
(още…)