Картините са вдъхновени когато има силни емоции. Когато бях на концерта на музикалното училище в Широка Лъка бях изумена гласовете на тези млади хора, от яркостта на цветовете и музиката, която сякаш отнася душата ми някъде в небето. Много особено вълнение и възторг, който отнесох със себе си. Слушайки Родопските гайди и песни драснах тази скица, а след това нарисувах това платно.
Зад всяка картина стои някаква история. Всичко започна така, на една изложба през 1996 год. се срещнах мой съученик Георги Попов от художественото училище в Пловдив. Той ме покани в неговото ателие, и така започна нашето приятелство. Той и съпругата му Мария Сапунджиева си падаха по всичко нестандартно. Къщата в която живееше и работеше беше подредена много артистично. Всяка вещ която ползваха беше с някаква история. Например, виното се пиеше в чаши, които бяха от преди 20 години, а каната беше намерена в еди кое си село. Всичко това създаваше една невероятна приказна атмосфера. Той беше страстен събирач на интересни предмети, и не само това, той така умееше да се радва истински и да се възхищава на всяко малко нещо, да не говорим за музиката на Родопите. Неговия възторг беше заразителен. Той насочи вниманието ми към красотата, която не бях забелязвала до тогава. В мен се появи естествено желание, и започнах този „Фолклорен цикъл” В тази карина се интересувах повече то светлината и движението отколкото да покажа лицата на фигурите.