Никога не знаеш от къде и как ще ти хрумне идея за картина. Идеите са навсякъде около нас. Реших да избера и да разкажа историята на тази картина защото очакваме снега. Преди около 6 години се срещнах с моя приятелка и колежка Нина Донковска (която е Софиянка но избира да живее в едно малко селце близо до Троян) Бях изненадана от решението и да напусне София и да отиде да живее в някакво си село и то Дълбок Дол. Тя ме покани на гости. Приех поканата и от любопитство. Какво ли ще е това място заради което да изоставиш големия град и всичките му възможности? Когато пристигнах в селото разбрах, че греша. Къщата в която живеят със съпруга си (и той художник) е на около 100 години. Стара Българска къща!!! Бях повече от впечатлена, стаите уютни, с малки прозорчета . А като погледнеш през тях виждаш, като нарисувана картина, малки къщи накацали по отсрещния баир. Седях и се наслаждавах на картината „прозорец” Отнесох я със себе си в София. Нарисувах няколко варианта. Защото исках да „отворя един друг прозорец” на стаята в панелното си жилище. Прозорец, който да гледа към една друга реалност. Реших да направя реплика на картината на Златю Бояджиев ”Свадба”. Така се появи тази картина. След това ми хрумна да направя цикъл от картини и даже направих и изложба „ Прозорецът”
]]>
Доказано е, че всеки образ и картина която виждаме и и обръщаме внимание се запечатва някъде в нашето подсъзнание и понякога се появява много ненадейно без дори да си мислим точно за това. Решавайки да разкажа историята на „Крилете на любовта“ се разрових в архива си от скици и открих как тази идея се развивала през годините. Когато нещо направено от някой друг ми
Марк Шагал
харесва преминавайки през мене, то придобива съвсем друга форма.Не може да се говори за плагиатство. Понякога даже няма нищо общо с първоизточника на идеята. Става въпрос за моята интерпретация на „Картината с летящите хора” на Шагал, и моята „На крилете на любовта”.Тази картина е вдъхновена от музиката на композитора Герги Анндреев, която той написа за спектакъла на Нешка Робева „Легендата”. Слушах музиката и рисувах. Исках да нарисувам любовта,
92 год
веселбата и всичко което е живота. Едни работят други се веселят, а трети гледат как другите живеят. В картината даже има и гробище, и то е част от живота. Освен това в нея има и много детайли от филма „Циганско време” на моя любим режисьор Емир Костурица. Неговите филми са останали в съзнанието ми като една невероятна поезия и гротеска
94 год
едновременно.Все наши си Балкански истории. Винаги се зачудвам на неговото майсторство да види красотата във всяко нещои да направи поезия от „циганията“. Не мога да забравя воала, който лети и музиката която доразказва чувствата. И на края бялата птица, като символ на душата на главния герой и неговата мечта. Тези образи така
96 год
са се запечатали в съзнанието ми, че когато започнах тази картина те се появиха съвсем естествено. Наслагване на образи във времето. Откривам една повтаряемост. Първите скици по т темата за летящите хора са от 91-92 год., след това са от 94 год. , после 96 год. и
96 год
картината 2002 год.
]]>
Често ме питат от къде ти идва вдъхновението? От емоциите! Нещото, което най лесно и най много предизвиква емоции в мен е музиката. Тя може да ме разплаче или да приповдигне настроението ми. Тя се докосва до най дълбоките кътчета на душата ми и се случва нещото, което не може да се опише с думи. Може да е класика, джаз, етно джаз или фолклор. Съчетанието на музиката и образите, които предизвиква в мен и също така нещо, което съм видяла и ми е останало в съзнанието. Вчера например, когато слънцето залязваше зад облаците и градът беше потънал в сиво-синкав 
здрач на небето имаше един голям розов облак. Гледах го и му се любувах, само след 30 секунди той изчезна, и аз си помислих ще го нарисувам точно така в някоя картина. Ето го вдъхновението! Може би картината ще се казва „ Историята на розовия облак”. Показвам ви как се развива една идея, първата скицата е с въглен, след известно време я нарисувах с пастел и накрая с маслени бои. Показвам първоначалните скиците защото са правени много бързо и носят първоначалния заряд и сила на въздействие.А освен крайния 
резултат е интересно да се види самия процес.
„Масата” е много съществена част от общуването на Българина. Забелязали ли сте, че всички хубави неща като веселие, срещи, интересни разгорещени разговори, раждането на идеи винаги са ставали на маса. Бях поканена на една сватба в малко селце в Родопите. И естествено всичко се въртеше около масите, яденето, пиенето и музиката. Това е животът! Още тогава започна да ми се върти в главата идеята да нарисувам картина, в която масата да е на преден план, а веселието и цикъла на живота деня и нощта да се завърти около нея. В процеса на рисуването започнах да се забавлявам. Измисляйки приказни истории аз ги разказвах на платното, но не с думи, а четката за това как ангелите се разхождат по една стълба и с вълшебни пръчици запалват светлините на звездите. Как деня и нощта са заедно. Едни работят други не. Рисувайки езерото си помислих, че там има един рибар, който стои и чака да хване златната рибка, която изпълнява желания. Беше ми смешно и забавно докато си разказвах истории стигнах и до масата. Тези които са на масата е ясно какво правят. Но на преден план има двама които са се прегърнали. О, на тях нещо не им е чиста работата уж пият и гледат хорото, но единия измъква портфейла на другия. Е, има и такива работи…. Така разказвайки си приказки нарисурах тази картина.
]]>
Картините са вдъхновени когато има силни емоции. Когато бях на концерта на музикалното училище в Широка Лъка бях изумена гласовете на тези млади хора, от яркостта на цветовете и музиката, която сякаш отнася душата ми някъде в небето. Много особено вълнение и възторг, който отнесох със себе си. Слушайки Родопските гайди и песни драснах тази скица, а след това нарисувах това платно.
Почти всеки е ходил в Балчик в ботаническата градина и двореца, място е познато на всеки. Балчик ми е любимо място, защото сезоните го преобразяват и е винаги интересен. Особено през зимата, когато е пусто, тихо и можеш да се вслушаш в шума на вълните. За мен тишината винаги е била нещо много специално и важно да се потопиш в нея и да слушаш. Така стоях на познатото от всички място и гледах към морето и се радвах на тишината. 
В такива моменти ръцете ме 
сърбят да направя някоя скица, ей така за удоволствие. Показвам процеса и създаванетона картината.
]]>
Винаги съм изразявала чувствата си и мислите си на платното, с цвят и линия. Резултатът е картината. Решавайки да разкажа историята на картините се връщам години назад и се опитвам да дам словесен израз на идеите и мотивите си да нарисувам картина. Както вече разбрахте останах без академия, без обучение и учители, които да ме напътстват пряко в работата ми. Но за това пък имах много албуми на големите майстори, и се учех от тях. Разглеждайки картините на импресионистите ми е правело впечатление и съм се зачудвала как от толкова обикновено неща на пръв поглед могат да направят толкова хубава картина?Всичко зависи от това как се пресъздава действителността, с каква емоция и настроение се рисува. Неслучайно са наречени Импресионисти! Следвайки техния пример рисувах всичко, което ме впечатляваше. По това време имах ателие в къща с дворче в квартал Лозенец , точно срещу служебния вход на тогавашния Японски хотел. Беше лято, времето беше много горещо. Седейки на пейката в двора и гледайки контраста между светлината и сянката на асмите, пътеката, портата и столетника в градината се запитах мога ли да нарисувам жегата? Това е картина! Седнах и я нарисувах на един дъх. Така неусетно минаха няколко часа от най голямата обедна жега. Тази картина ми е спомен за прекрасното време прекарано в тази къща и онзи „Лозенец”
]]>
Решавайки да разкажа историята на картините си, се връщам назад във времето когато реших да се занимавам с живопис. Беше 1984 г, но не по Джорж Оруел. Моя личен протест срещу системата и политиката по онова време се изразяваше в това което гледах и слушах. Бях много редовен посетител на филмотечното кино. Любимите ми режисьори бяха Хичкок, Фелини, с неговият “ Сладък живот“ „Пътят“ и „Амаркорд“ , Пиер Пауло Пазолини и неговия скандален „Декамерон“ и забраненото тогава „Евангелие по Матея“, Тери Гилиъм и „1984″ по Дж. Оруел. А музиката и филма на Пинк Флойд „Тухла в стената“ съм го гледала поне 100 пъти. Както много млади хора така и аз реших да опитам късмета си в Художествената Академия. След два месеца усилена подготовка се явих на изпитите, с резултат 25 стотни под чертата. Втората година, на едната специалност не ми достигат 50 стотни, а на другата 25 стотни. Казах си ще опитам пак! На третата година получавам 6.00 на най трудния изпит, а на другия 2.00. Когато видях тези резултати на „стена на плача” не се ядосах, не се разтроих, всичко беше ясно! Казах си, аз мога да бъда художник и без диплома! Ще се уча сама! По това време обикалях из центъра на София и правех скици на старите къщи които ми правиха впечатление. Близо до Раковска стигнах до един вътрешен двор, където видях тази малка кооперация, заприлича ми на малка крепост, и само по отворения прозорец и белия чаршаф който се ветрееше се разбираше, че някой живее там. Прибрах се в ателието и на едно малко платно я нарисувах.
]]>
Кажи ми птиче
Тази картина е плод на същата грешка. Ателието ми беше в къща с дворче в квартал Лозенец точно срещу служебния вход на Японския хотел. Квартала беше много тих и спокоен с усещане за село, защото съседа ни имаше в двора си едно малко японско петле което ме будеше рано сутрин. Къщата имаше малко дворче с много цветя дървета и голяма асма. Сутрин отварях прозореца и рисувах на отворен прозорец, а птиците кацаха и пееха по клоните на люляковото дърво. Сякаш искаха да ми кажат нещо. Така ми хрумна да нарисувам тази картина.
]]>
Орфей
Днес ще разкажа историята на картината „Орфей” Преди 19 години художниците нямаха такива екстри както сега.Не можеше да си купиш готово грундирано платно за живопис и да започнеш да работиш веднага. Имаше си една дълга процедура, която траеше поне една седмица, затова се приготвяха поне 10 или 20 платна за да има за по дълго време. Първо си поръчваш на дърводелец под рамките, купуваш си платно лен, опъваш го с пирончета и чук върху под рамките. Междувременно се забърква по специална рецепта смес, която се нарича грунд. Той се приготвя от цинквайс, винервайс, специално масло, яйца, понякога и боза. Бърка се в определена посока, докато го бъркаш му баеш , то си е цял ритуал. След което се нанася върху платното в определена посока, след това в друга и така процедурата се повтаря 7 или 8 пъти. Защо разказвам всичко това? Идеята за тази картина беше вдъхновение от Казанлъшката тракийска гробница. Мислих си за моя Орфей, как би изглеждал той като далечна реплика на картините, които са нарисувани в кръг на купола. Започвайки работата си с бои върху платното с ужас установих, че боите се хлъзгат! Грунда беше сбъркан. Продължих да работя и от дефекта на правих ефект. Тези подложки на цветовете и изтъргвания обогатиха картината. Много бях доволна от този ефект и исках да продължа в този дух да работя, но не можах да повторя грешката на грунда.
]]>