Доказано е, че всеки образ и картина която виждаме и и обръщаме внимание се запечатва някъде в нашето подсъзнание и понякога се появява много ненадейно без дори да си мислим точно за това. Решавайки да разкажа историята на „Крилете на любовта“ се разрових в архива си от скици и открих как тази идея се развивала през годините. Когато нещо направено от някой друг ми
Марк Шагал
харесва преминавайки през мене, то придобива съвсем друга форма.Не може да се говори за плагиатство. Понякога даже няма нищо общо с първоизточника на идеята. Става въпрос за моята интерпретация на „Картината с летящите хора” на Шагал, и моята „На крилете на любовта”.Тази картина е вдъхновена от музиката на композитора Герги Анндреев, която той написа за спектакъла на Нешка Робева „Легендата”. Слушах музиката и рисувах. Исках да нарисувам любовта,
92 год
веселбата и всичко което е живота. Едни работят други се веселят, а трети гледат как другите живеят. В картината даже има и гробище, и то е част от живота. Освен това в нея има и много детайли от филма „Циганско време” на моя любим режисьор Емир Костурица. Неговите филми са останали в съзнанието ми като една невероятна поезия и гротеска
94 год
едновременно.Все наши си Балкански истории. Винаги се зачудвам на неговото майсторство да види красотата във всяко нещои да направи поезия от „циганията“. Не мога да забравя воала, който лети и музиката която доразказва чувствата. И на края бялата птица, като символ на душата на главния герой и неговата мечта. Тези образи така
96 год
са се запечатали в съзнанието ми, че когато започнах тази картина те се появиха съвсем естествено. Наслагване на образи във времето. Откривам една повтаряемост. Първите скици по т темата за летящите хора са от 91-92 год., след това са от 94 год. , после 96 год. и
96 год
картината 2002 год.
]]>
„Масата” е много съществена част от общуването на Българина. Забелязали ли сте, че всички хубави неща като веселие, срещи, интересни разгорещени разговори, раждането на идеи винаги са ставали на маса. Бях поканена на една сватба в малко селце в Родопите. И естествено всичко се въртеше около масите, яденето, пиенето и музиката. Това е животът! Още тогава започна да ми се върти в главата идеята да нарисувам картина, в която масата да е на преден план, а веселието и цикъла на живота деня и нощта да се завърти около нея. В процеса на рисуването започнах да се забавлявам. Измисляйки приказни истории аз ги разказвах на платното, но не с думи, а четката за това как ангелите се разхождат по една стълба и с вълшебни пръчици запалват светлините на звездите. Как деня и нощта са заедно. Едни работят други не. Рисувайки езерото си помислих, че там има един рибар, който стои и чака да хване златната рибка, която изпълнява желания. Беше ми смешно и забавно докато си разказвах истории стигнах и до масата. Тези които са на масата е ясно какво правят. Но на преден план има двама които са се прегърнали. О, на тях нещо не им е чиста работата уж пият и гледат хорото, но единия измъква портфейла на другия. Е, има и такива работи…. Така разказвайки си приказки нарисурах тази картина.
]]>