„Масата” е много съществена част от общуването на Българина. Забелязали ли сте, че всички хубави неща като веселие, срещи, интересни разгорещени разговори, раждането на идеи винаги са ставали на маса. Бях поканена на една сватба в малко селце в Родопите. И естествено всичко се въртеше около масите, яденето, пиенето и музиката. Това е животът! Още тогава започна да ми се върти в главата идеята да нарисувам картина, в която масата да е на преден план, а веселието и цикъла на живота деня и нощта да се завърти около нея. В процеса на рисуването започнах да се забавлявам. Измисляйки приказни истории аз ги разказвах на платното, но не с думи, а четката за това как ангелите се разхождат по една стълба и с вълшебни пръчици запалват светлините на звездите. Как деня и нощта са заедно. Едни работят други не. Рисувайки езерото си помислих, че там има един рибар, който стои и чака да хване златната рибка, която изпълнява желания. Беше ми смешно и забавно докато си разказвах истории стигнах и до масата. Тези които са на масата е ясно какво правят. Но на преден план има двама които са се прегърнали. О, на тях нещо не им е чиста работата уж пият и гледат хорото, но единия измъква портфейла на другия. Е, има и такива работи…. Така разказвайки си приказки нарисурах тази картина.
]]>
на моите картини е движението. Може би защото за определен период от време се занимавах с анимация. Киното и анимацията бяха моята голяма мечта. Когато завърших художественото училище в Пловдив, аз имах вече международни награди за първия си анимационен филм „Метаморфози“. Тогава кандидатствах във ВИТИЗ. Изпитите минаха много добре, но на разговора с комисията се разбра за моите награди. И на професора не му се хареса това, че вчерашна ученичка има вече международни награди и направо каза, че няма да ме допуснат, понеже съм млада и амбициозна… Каква аргументация само!!! Бях наясно със системата и тогава се обърнах към живописта. От филмите пренесох любовта си към движението в картините. Затова в тази моя картина наблягам на танца, на движението и ритъма на цветовете като в една мозайка. Същевременно фигурите и фона са като част от една шарена черга.
]]>
И както споменах в предишния материал не бях приета в Художествената Академия. Годината е 1987! Реших, че ще съм художник и без диплома. Защото знаех, че рисуването и творчеството са част от моята същност. С диплома или без диплома, за мен рисуването и живописта са най приятното нещо на света. А от кого ще се уча? От най добрите, разбира се! От Импресионистите! Така Реноар, Мане, Дега, Синяк, Гоген, Ван Гог и Пикасо станаха мои учители.Знаех от историята на изкуството, че по времето на Ренесанса не имало Художествена Академия. Младежите, които са чиракували в ателиетата на големите майстори са се учили на занаят като са вършели в началото обща работа като метене на ателието, приготвяне на бои, грундиране на платна и тн. След една, две години им позволяват да рисуват, като започват от копиране на детайли на картини, скици от натура и ако са добри могат да направят някой детайл от картината на маестрото.Така започна и моето обучение, отварях албума с репродукции на техни картини и копирах цветовете, бърках боите докато не получа същия цвят, копирах композициите или правех интерпретации на техни картини. Почти две години се занимавах и се учих по този начин, от най добрите!. Показвам две малки платна 15 х 15 см които най добре илюстрират казаното.
]]>
Орфей
Днес ще разкажа историята на картината „Орфей” Преди 19 години художниците нямаха такива екстри както сега.Не можеше да си купиш готово грундирано платно за живопис и да започнеш да работиш веднага. Имаше си една дълга процедура, която траеше поне една седмица, затова се приготвяха поне 10 или 20 платна за да има за по дълго време. Първо си поръчваш на дърводелец под рамките, купуваш си платно лен, опъваш го с пирончета и чук върху под рамките. Междувременно се забърква по специална рецепта смес, която се нарича грунд. Той се приготвя от цинквайс, винервайс, специално масло, яйца, понякога и боза. Бърка се в определена посока, докато го бъркаш му баеш , то си е цял ритуал. След което се нанася върху платното в определена посока, след това в друга и така процедурата се повтаря 7 или 8 пъти. Защо разказвам всичко това? Идеята за тази картина беше вдъхновение от Казанлъшката тракийска гробница. Мислих си за моя Орфей, как би изглеждал той като далечна реплика на картините, които са нарисувани в кръг на купола. Започвайки работата си с бои върху платното с ужас установих, че боите се хлъзгат! Грунда беше сбъркан. Продължих да работя и от дефекта на правих ефект. Тези подложки на цветовете и изтъргвания обогатиха картината. Много бях доволна от този ефект и исках да продължа в този дух да работя, но не можах да повторя грешката на грунда.
]]>