Блогът на Виржиния Стоянова

„Масата” е много съществена част от общуването на Българина. Забелязали ли сте, че всички хубави неща като веселие, срещи, интересни разгорещени разговори, раждането на идеи винаги са ставали на маса. Бях поканена на една сватба в малко селце в Родопите. И естествено всичко се въртеше около масите, яденето, пиенето и музиката. Това е животът! Още тогава започна да ми се върти в главата идеята да нарисувам картина, в която масата да е на преден план, а  веселието и цикъла на живота  деня и нощта  да се завърти около нея. В процеса на рисуването започнах да се забавлявам. (още…)

Тази картина е моята интерпретация на известната картина на Иван Милев. От край време най-отличителната черта на моите картини е движението. Може би защото за определен период от време се занимавах с анимация. Киното и анимацията бяха моята голяма мечта. Когато завърших художественото училище в Пловдив, аз имах вече международни награди за първия си анимационен филм „Метаморфози“. Тогава кандидатствах  във ВИТИЗ. Изпитите минаха много добре, но на разговора с комисията се разбра за моите награди. И на професора не му се  хареса това, че вчерашна ученичка има вече международни награди и направо каза, че няма да ме допуснат, понеже съм млада и амбициозна… Каква аргументация само!!! Бях наясно със системата и тогава се обърнах към живописта. От филмите пренесох любовта си към движението в картините. Затова в  тази моя картина наблягам на танца, на движението и ритъма на цветовете като в една мозайка. Същевременно фигурите и фона са като част от една шарена черга.

И както споменах в предишния материал не бях приета в Художествената Академия. Годината е 1987! Реших, че ще съм художник и без диплома. Защото знаех, че рисуването и творчеството са  част от моята същност. С диплома или без диплома, за мен  рисуването и живописта са най приятното нещо на света. А от кого ще се уча? От най добрите, разбира се!  От  Импресионистите! Така Реноар, Мане, Дега, Синяк, Гоген,  Ван Гог  и Пикасо станаха мои учители. (още…)

Орфей

Днес ще разкажа историята на картината „Орфей” Преди 19 години художниците нямаха такива екстри както сега.Не можеше да си купиш готово грундирано платно за живопис и да започнеш да работиш веднага. Имаше си една дълга процедура, която траеше поне една седмица, затова се приготвяха поне 10 или 20 платна  за да има за по дълго време. Първо си поръчваш на дърводелец под рамките, купуваш си платно лен, опъваш го с пирончета и чук върху под рамките. Междувременно се забърква по специална рецепта смес, която се нарича грунд. Той се приготвя от цинквайс, винервайс, специално масло, яйца, понякога и боза. Бърка се в определена посока, докато го бъркаш му баеш , то си е  цял ритуал. След което се нанася върху платното в определена посока, след това в друга и така процедурата се повтаря 7 или 8 пъти. Защо разказвам всичко това? (още…)