Защо отварям друг прозорец?
Никога не знаеш от къде и как ще ти хрумне идея за картина. Идеите са навсякъде около нас. Реших да избера и да разкажа историята на тази картина защото очакваме снега. Преди около 6 години се срещнах с моя приятелка и колежка Нина Донковска (която е Софиянка но избира да живее в едно малко селце близо до Троян) Бях изненадана от решението и да напусне София и да отиде да живее в някакво си село и то Дълбок Дол. Тя ме покани на гости. Приех поканата и от любопитство. Какво ли ще е това място заради което да изоставиш големия град и всичките му възможности? Когато пристигнах в селото разбрах, че греша. Къщата в която живеят със съпруга си (и той художник) е на около 100 години. Стара Българска къща!!! Бях повече от впечатлена, стаите уютни, с малки прозорчета . А като погледнеш през тях виждаш, като нарисувана картина, малки къщи накацали по отсрещния баир. Седях и се наслаждавах на картината „прозорец” Отнесох я със себе си в София. Нарисувах няколко варианта. Защото исках да „отворя един друг прозорец” на стаята в панелното си жилище. Прозорец, който да гледа към една друга реалност. Реших да направя реплика на картината на Златю Бояджиев ”Свадба”. Така се появи тази картина. След това ми хрумна да направя цикъл от картини и даже направих и изложба „ Прозорецът”
декември 18th, 2009 at 21:18
Днес на 18.12.2009г-малко преди Коледа селото ни изглежда от прозореца на Нина почти по същия начин.Липсва хорото.
февруари 12th, 2010 at 12:57
Съвсем случайно попаднах на блога ти. И вече съвсем неслучайно ще го следя.
Поздрави!