В кухнята на художника
танц
Познавам много добри художници, но да ви призная не познавам художници, които да имат блог и пишат.Това е така, защото те се изразяват много по добре на платното с линия, форма и цвят. За мен самата е много голямо предизвикателство. Дълго мислех какво ще ви бъде интересно да прочетете в един художнически сайт. Накрая реших, че за вас ще е много любопитно да надникнете не просто в ателието, но в най-личното пространство на художника. В „кухнята”. Кое провокира художника и защо? Какво вижда? Как се раждат картините? Каква е мъката на художника? Какво го вълнува и защо? Това са нещата, които винаги остават скрити зад завесата. Публиката вижда и оценява крайния резултат – картината. Някои хора я харесват други не. Когато рисува картината художника, не се интересува от това дали тя ще се хареса или не. За него, най интересно и вълнуващо разрешаването на творческите задачи, които си поставя, изненадата и вълнението от творческия процес. Той излива емоциите, настроението, душата си върху платното. Как се случва това и каква е химията на този процес аз не знам, а завършването на картината е като слагането на точка на този процес. Край и всичко е готово! Художника се излага в буквалния и преносния смисъл на тази дума. Не си мислете, че това е лесно, излагането понякога е много по-трудно от рисуването. Иска се характер и смелост да разголиш душата си пред света. Защото от там нататък има думата Негово величество Зрителя.
Решавайки да пиша за това, си давам сметка, че никога досега не съм се замисляла, анализирала и споделяла с никого как и защо се появяват картините ми. Защото самата аз не се замислям как, не се питам защо рисувам. За мен това е толкова естествен, спонтанен и даже не осъзнат процес, като дишането. Това съм аз, моята същност. И така започвам с уговорката, че ще се опитам да ви разкажа.
Всичко започва от вдъхновението. То има много и различни нюанси. Понякога то е натрупване на преживявания, емоции или нещо прочетено, или нещо, което случайно виждам и то много ми харесва. Наблюдавайки го, аз го запечатвам в съзнанието си и когато реша аз мога да го пресъздам, не просто с фотографска точност, но с атмосферата и настроението, с което съм го преживявала докато съм го наблюдавала. А понякога идеите за картина са провокирани от обикновени и толкова незначителни неща, че бихте се изненадали. Всяка картина си има история.
Tags: емоции, картина, настроение, публика, художник