1984, но не по Джордж Оруел
Решавайки да разкажа историята на картините си, се връщам назад във времето когато реших да се занимавам с живопис. Беше 1984 г, но не по Джорж Оруел. Моя личен протест срещу системата и политиката по онова време се изразяваше в това което гледах и слушах. Бях много редовен посетител на филмотечното кино. Любимите ми режисьори бяха Хичкок, Фелини, с неговият “ Сладък живот“ „Пътят“ и „Амаркорд“ , Пиер Пауло Пазолини и неговия скандален „Декамерон“ и забраненото тогава „Евангелие по Матея“, Тери Гилиъм и „1984″ по Дж. Оруел. А музиката и филма на Пинк Флойд „Тухла в стената“ съм го гледала поне 100 пъти. Както много млади хора така и аз реших да опитам късмета си в Художествената Академия. След два месеца усилена подготовка се явих на изпитите, с резултат 25 стотни под чертата. Втората година, на едната специалност не ми достигат 50 стотни, а на другата 25 стотни. Казах си ще опитам пак! На третата година получавам 6.00 на най трудния изпит, а на другия 2.00. Когато видях тези резултати на „стена на плача” не се ядосах, не се разтроих, всичко беше ясно! Казах си, аз мога да бъда художник и без диплома! Ще се уча сама! По това време обикалях из центъра на София и правех скици на старите къщи които ми правиха впечатление. Близо до Раковска стигнах до един вътрешен двор, където видях тази малка кооперация, заприлича ми на малка крепост, и само по отворения прозорец и белия чаршаф който се ветрееше се разбираше, че някой живее там. Прибрах се в ателието и на едно малко платно я нарисувах.
Tags: Джордж Оруел, изпити, картина, кино, Пинк Флойд, протест, система, Фелини, Художествена Академия, художник