Може ли да се нарисува жегата?
Винаги съм изразявала чувствата си и мислите си на платното, с цвят и линия. Резултатът е картината. Решавайки да разкажа историята на картините се връщам години назад и се опитвам да дам словесен израз на идеите и мотивите си да нарисувам картина. Както вече разбрахте останах без академия, без обучение и учители, които да ме напътстват пряко в работата ми. Но за това пък имах много албуми на големите майстори, и се учех от тях. Разглеждайки картините на импресионистите ми е правело впечатление и съм се зачудвала как от толкова обикновено неща на пръв поглед могат да направят толкова хубава картина?Всичко зависи от това как се пресъздава действителността, с каква емоция и настроение се рисува. Неслучайно са наречени Импресионисти! Следвайки техния пример рисувах всичко, което ме впечатляваше. По това време имах ателие в къща с дворче в квартал Лозенец , точно срещу служебния вход на тогавашния Японски хотел. Беше лято, времето беше много горещо. Седейки на пейката в двора и гледайки контраста между светлината и сянката на асмите, пътеката, портата и столетника в градината се запитах мога ли да нарисувам жегата? Това е картина! Седнах и я нарисувах на един дъх. Така неусетно минаха няколко часа от най голямата обедна жега. Тази картина ми е спомен за прекрасното време прекарано в тази къща и онзи „Лозенец”
Tags: жега, импресионисти, картина, лято, майстори, художник