Дефекта стана ефект
Орфей
Днес ще разкажа историята на картината „Орфей” Преди 19 години художниците нямаха такива екстри както сега.Не можеше да си купиш готово грундирано платно за живопис и да започнеш да работиш веднага. Имаше си една дълга процедура, която траеше поне една седмица, затова се приготвяха поне 10 или 20 платна за да има за по дълго време. Първо си поръчваш на дърводелец под рамките, купуваш си платно лен, опъваш го с пирончета и чук върху под рамките. Междувременно се забърква по специална рецепта смес, която се нарича грунд. Той се приготвя от цинквайс, винервайс, специално масло, яйца, понякога и боза. Бърка се в определена посока, докато го бъркаш му баеш , то си е цял ритуал. След което се нанася върху платното в определена посока, след това в друга и така процедурата се повтаря 7 или 8 пъти. Защо разказвам всичко това? Идеята за тази картина беше вдъхновение от Казанлъшката тракийска гробница. Мислих си за моя Орфей, как би изглеждал той като далечна реплика на картините, които са нарисувани в кръг на купола. Започвайки работата си с бои върху платното с ужас установих, че боите се хлъзгат! Грунда беше сбъркан. Продължих да работя и от дефекта на правих ефект. Тези подложки на цветовете и изтъргвания обогатиха картината. Много бях доволна от този ефект и исках да продължа в този дух да работя, но не можах да повторя грешката на грунда.