Важно ли е от кого се учиш?
И както споменах в предишния материал не бях приета в Художествената Академия. Годината е 1987! Реших, че ще съм художник и без диплома. Защото знаех, че рисуването и творчеството са част от моята същност. С диплома или без диплома, за мен рисуването и живописта са най приятното нещо на света. А от кого ще се уча? От най добрите, разбира се! От Импресионистите! Така Реноар, Мане, Дега, Синяк, Гоген, Ван Гог и Пикасо станаха мои учители.Знаех от историята на изкуството, че по времето на Ренесанса не имало Художествена Академия. Младежите, които са чиракували в ателиетата на големите майстори са се учили на занаят като са вършели в началото обща работа като метене на ателието, приготвяне на бои, грундиране на платна и тн. След една, две години им позволяват да рисуват, като започват от копиране на детайли на картини, скици от натура и ако са добри могат да направят някой детайл от картината на маестрото.Така започна и моето обучение, отварях албума с репродукции на техни картини и копирах цветовете, бърках боите докато не получа същия цвят, копирах композициите или правех интерпретации на техни картини. Почти две години се занимавах и се учих по този начин, от най добрите!. Показвам две малки платна 15 х 15 см които най добре илюстрират казаното.
Tags: Ван Гог, Гоген, живопис, история, картини, майстори, Моне, нудожник, Пикасо, Реноар, репродукции, цветове