Блогът на Виржиния Стоянова

Никога не знаеш от къде и как ще ти хрумне идея за картина. Идеите са навсякъде около нас. Реших да избера и да разкажа историята на тази картина защото очакваме снега. Преди около 6 години се срещнах с моя приятелка и колежка Нина Донковска (която е Софиянка но избира да живее в едно малко селце близо до Троян) Бях изненадана от решението и да напусне София и да отиде да живее в някакво си село и то Дълбок Дол. Тя ме покани на гости. Приех поканата и от любопитство. Какво ли ще е това място заради което да изоставиш големия град и всичките му възможности?  (още…)

Доказано е, че  всеки образ и картина която виждаме и и обръщаме внимание се  запечатва някъде в нашето подсъзнание и понякога се  появява много ненадейно без дори да си мислим точно за това. Решавайки да разкажа историята на „Крилете на любовта“ се разрових в архива си от скици и открих как тази идея  се развивала  през годините.  Когато нещо направено от някой друг ми

Марк Шагал

харесва преминавайки през мене, то придобива съвсем  друга форма.Не може да се говори  за плагиатство. Понякога даже няма нищо общо с първоизточника на идеята. Става въпрос за  моята интерпретация на  „Картината с летящите хора” на Шагал, и моята „На крилете на любовта”.Тази картина е вдъхновена от музиката на композитора  Герги Анндреев,  която той написа за спектакъла на Нешка Робева „Легендата”. Слушах музиката и рисувах. Исках да нарисувам любовта,

92 год

веселбата и всичко което е живота. Едни работят други се веселят, а трети гледат как другите живеят. В картината даже има и гробище, и то е част от живота.  Освен това в нея има и много детайли от филма „Циганско време” на моя любим режисьор Емир Костурица. Неговите филми са останали в съзнанието ми като една невероятна поезия и гротеска

94 год

едновременно.Все наши си Балкански истории. Винаги се зачудвам на неговото майсторство да види красотата във всяко нещои да  направи поезия от „циганията“.  Не мога да забравя  воала, който лети и музиката която  доразказва чувствата. И на края бялата птица, като символ на душата на главния герой и неговата мечта. Тези образи така

96 год

са се запечатали в съзнанието ми, че когато започнах тази картина  те се появиха съвсем естествено. Наслагване на образи във времето. Откривам една повтаряемост. Първите  скици по  т темата за летящите хора са от 91-92 год., след това са от 94 год. , после 96 год.  и

96 год

картината  2002 год.

Често ме питат от къде ти идва вдъхновението? От емоциите! Нещото, което най лесно и най много предизвиква емоции в мен е музиката. Тя може да ме разплаче или да приповдигне настроението ми. Тя се докосва до  най дълбоките кътчета на душата ми и се случва нещото, което не може да се опише с думи.  Може да е класика, джаз, етно джаз или фолклор. Съчетанието на музиката и образите, които предизвиква в мен и също така нещо, което съм видяла и ми е останало в съзнанието. Вчера например, когато слънцето залязваше зад облаците и градът беше потънал в сиво-синкав здрач на небето имаше един голям розов облак. Гледах го и му се любувах, само след 30 секунди той изчезна, и аз си  помислих  ще го нарисувам точно така в някоя картина. Ето го вдъхновението! Може би картината ще се казва „ Историята на розовия облак”. Показвам ви как се развива една идея, първата   скицата е   с  въглен, след известно време я нарисувах с пастел и накрая с маслени бои. Показвам първоначалните скиците защото са правени много бързо и носят първоначалния заряд и сила на въздействие.А освен крайния резултат е интересно да се види самия процес.

Каква е историята на тази картина историята? Бях поканена да участвам в първото квадриенале на живописта „Митове и легенди на моя народ” в Стара Загора през 2004 год.  Мислите ми се въртяха около Орфей, любим герой в моите картини. Искаше ми се да е нещо по различно от до сегашните ми композиции. Точно по това време ме бяха поканили да участвам в едно социологическо изследване за това как хората от различните области на изкуството оценяват работата на определени политически лидери. Социологическата агенция беше нещо като  ЕМ ПИ ЕМ БИ. В дебата участваха музиканти, артисти и художници. Всички имаха лично мнение и бяха наясно с това което става в политическия живот, но по интересното беше, че започнаха да ни убеждават  в това колко  бъркаме в своята оценка. В този момент чашата преля, дръпнах шалтера и вече не бях там, намерих в чантата си едно много малко листче с размери 4 Х 4 см хартия и започнах да си  драскам. Точно в този момент ми хрумна кръговата композиция. Бях доволна от находката си, а проучването остана само като фон.